Д-р Силвия Абарова е дългогодишен главен асистент по медицинска физика в Медицински университет-София. Като част от Катедрата по медицинска физика и биофизика, тя е част и от научни проекти в областта на биофизиката, свързани с невродегенеративни заболявания.
Защо избрахте да се занимавате с медицинска физика?
Винаги съм имала интерес към медицината и затова още докато бях студент по физика във Физически факултет на Софийски университет, новооткритата тогава специалност „Медицинска физика“ беше най-логичният избор за мен.
В медицинската физика съзрях бъдещето на мултидисциплинарните науки, в това число и на медицинската наука, която търпи революционни скокове в последните години, благодарение на развитието на новите технологии.
Защо решихте да преподавате на студенти?
Обичам да си поставям високи цели. Преподаването е изключително предизвикателна и отговорна професия, тъй като тя представлява не само предаване на знания, но и активно формиране на мисленето на младите хора с реални резултати в по-дългосрочен план. Много често е необходима голяма креативност за да се разчупят погрешните мисловни щампи и това да доведе до положителна трансформация в нагласите на студентите за тяхното обучение, особено по трудна дисциплина като физиката. Мотивацията и вдъхновението са другите две основни съставки за постигане на тази цел. Или както е казал още Сократ: “Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд.”
Прекрасно е, нали?
По какви научни проекти работите?
Работя по няколко научни проекта на МОН Фонд „Научни изследвания” и на Медицински университет-София към Съвет по медицинска наука за финансиране на научни изследвания, конкурс „Стимулиране на научни изследвания в области с постигнати високи постижения”.
В лабораторията по Наномедицина, под ръководството на академик Борис Тенчов, изследваме промените в състава и термодинамичните свойства на мозъчния протеом, ликвор и кръвната плазма при невродегенеративни нарушения. Понастоящем другите теми, над които работим са: „Процеси на фибрилизация на белтъци от плазмения протеом при невродегенеративни заболявания“, „Нов метод за откриване и диагностика на болест на Алцхаймер на базата на диференциална сканираща калориметрия“ и „Нов подход за изследване на локализацията на медикментозно индуцирани невродегенеративни процеси в мозък на плъх посредством диференциална сканираща калориметрия“. Методите, които използваме, са диференциална сканираща калориметрия, изотермална титрационна калориметрия, флуоресцентна спектроскопия, както и много други. При желание, всеки един студент може да посети нашата лаборатория и да се запознае подробно с дейностите и научните тематики.
Защо студентите трябва да се занимават с научна работа?
Не трябва.
Науката е любов. А в любовта „трябва“ е неуместна дума. Науката е вдъхновение, смисъл, но и отговорност, морал. Науката е призвание. Тя борави с ума, но живее в сърцето.
Наред с романтичната ѝ страна, за постигането на добри резултати в науката са необходими много, много труд и упоритост, както и готовност да се жертва лично свободно време.
Радвам се, че въпреки голямата учебна натовареност на нашите студенти, все пак се намират ентусиасти, които с желание и радост се включват в научните ни проекти. Някои от тях вече демонстрират завидни методични умения и познаване на научната тематика, освен това могат да се похвалят с първите си научни постижения. Безкрайно щастлива и благодарна съм за възможността да работя с тези интелигентни млади хора, за които смело мога да кажа, че са бъдещето на науката в нашия университет.
По каква научна тема бихте искали да работите в бъдеще и защо?
Научните теми, които ме вълнуват, са наистина много и затова не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. Със сигурност бих искала бъдещите ми научни изследвания да имат практическо приложение. Погледът ми е насочен към наномедицината. Нано-технологиите предлагат интересни подходи и революционни решения в диагностиката и терапията на редица заболявания, пред които медицината все още е безсилна.
Темата е необятна. И все в услуга на здравето. Защото здравето е първото, което пожелаваме на себе си и останалите, и единственото и необходимо условие да съумеем да водим пълноценен и достоен живот.