Специализация

Обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването се определя от Наредба №1 от 22 януари 2015г.

В пълния текст на наредбата можете да получите повече информация за придобиването на специалност “обща медицина” и неклиничните специалности. Този текст е съсредоточен върху клиничните специалности.

За всяка специалност има одобрена от Министерството на здравеопазването Учебна програма, в която се описват продължителността на специализацията, нужните теоретични знания в края на специализацията, участието на специализанта в определени процедури (манипулации, операции и др), нужните лекционни курсове и конспект за държавен изпит за специализация. Повече информация за всеки учебен план можете да намерите  в сайтовете на медицинските университети и медицински факултети в графа СДО (следдипломно обучение).

Провеждане на специализацията

Специализацията условно се разделя на две големи части – Теория и Практика

   1.Теоретично обучение

Теоретичното обучение се провежда от медицинските факултети в страната (и съответните катедри към тях). Провежда се под формата на т.нар. лекционни (основни) курсове и не е безплатно. Таксата се определя от съответния университет. Тя се заплаща от различни източници спрямо договора на специализацията:

  • От специализанта
  • От работодателя
  • От държавата (за местата, финансирани от държавата)
  • От европейски програми

Къде даден специализант ще проведе своето теоретично обучение зависи от това с кой университет е сключила договор базата за (практическо) обучение. Продължителността на теоретичното обучение се определя от учебната програма. Провеждането на лекционните курсове е в присъствена форма и всеки специализант има правото на платен служебен отпуск за срока на лекционния курс (чл 11, ал 3)

Част от теоретичното обучение може да се проведе и в базата за (практическо) обучение под формата на семинари.

Контрол над теоретичното обучение се упражнява, чрез редовното провеждане на колоквиуми, които също са определени в учебната програма.

   2. Практическо обучение

Това е същинското обучение на специализанта и се провежда в т.нар. база за обучение, която обикновено е местоработата на специализанта (болница). Не всяка болница е база за обучение! 

Практическото обучение се провежда на пълно работно време. Ако даден модул от учебната програма не може да бъде проведен от базата за обучение, то тя осигурява на специализанта договори с други болници, в които този модул от практическото обучение може да бъде завършен. В тези случаи специализантът отново има право на платен отпуск.

Контролът на практическото и теоретичното обучение се осъществява от ръководителя на специализанта – това е лекар с минимум 5 годишен стаж по специалността. Един лекар може да бъде ръководител на максимум трима специализанти.

 

Трудово възнаграждение (заплата)

Трудно може да се направи разлика между “практическо обучение” и “работа в болница”  и затова специализантът получава заплата за извършените от него дейности по време на практическото обучение.

Трудовото възнаграждение на студентите които НЕ са финансирани от държавата* не може да бъде по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии, определен със закона на бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.

Минималния осигурителен доход за “Дейност в болници”  (код 86.1) към 2021г е 987лв.

* Местата финансирани от държавата и т. нар. “държавна поръчка” не са взаимозаменяеми и не означават едно и също. Терминът “държавна поръчка” е използван в предишни изменения и промени в Наредба 1, към момента не фигурира в нея и не следва да се използва.
Прочетете повече за местата финансирани от държава по-долу в статията.

АСМБ-София смята, че текущото заплащане на по-голямата част от специализантите не отговаря на високия стандарт на живот особено в големите градове. Именно то принуждава новозавършилите лекари да заминат за чужбина, за да получават адекватно възнаграждение за труда си.

При добри условия от страна на работодателя специализантът получава допълнително възнаграждение от приходите на отделението или болницата от клинични пътеки.

Заплатата се осигурява от:

  • Базата за обучение (работодателя) или
  • От бюджета на държавата (при местата, финансирани от държавата) или
  • При специални случаи – общини, европейски програми и др.

Така наречените “тристранни договори” се сключват, когато

  • Болницата не може да осигури заплата на специализанта и “трета” страна осигурява финансирането – напр. община.
    • В най-лошия случай болницата приема да проведе специализацията, но специализантът сам намира финанси (от родители, близки, фирми и бизнеси), които се явяват третата страна в договора и трудовото възнаграждение от страна на болницата съществува само “на хартия”.
  • Болницата (работодателя) не е база за обучение и сключва договор с друга болница, която е база за обучение и която да проведе специализацията на младия лекар.
    • В идеалния случай работодателят се явява “трета” страна и осигурява финансите за специализацията на младия лекар. След получаване на специалност по договор лекарят е задължен да работи определен брой години по специалността си при работодателя. За съжаление има случаи, при които работодателя изисква от специализанта да работи и на двете места в хода на специализацията си. 

 

АСМБ-София счита, че има нужда от по-голям контрол върху изпълнението на “тристранните” договори и ще продължава да настоява за по-добри и ясни условия за придобиване на специалност.

Насърчаваме младите лекари да не се примиряват и винаги да търсят достойно заплащане и оптимални условия на труд!

Места за специализация

Местата за специализация можем да разделим условно на редовни и на такива, финансирани от държавата.

 

  1. Редовни места се обявяват целогодишно от базите за обучение. При тях трудовото възнаграждение се осигурява от базата. След приключване на специализацията работното място няма ангажимент да предложи постоянен трудов договор на специалиста.
  2. Места, финансирани от държавата се обявяват два пъти годишно от Министерство на здравеопазването (в срок до 15 януари и до 15 август). Специалностите, които се финансират, са различни всяка година и се определят спрямо анализ на бъдещите нужди от определени специалности по региони и от индивидуалните нужди на отделните болници (било то бази за обучение или не). Специализантът не е длъжен да подписва договор за работа с дадената болница след като приключи обучението си в нея. Според обнародваните промени в Наредба 1 (21.09.2021г.) специализантите ще получават възнаграждение, което отговаря на 2.5 минимални заплати. Това важи също за специализантите в спешна помощ, трансфузионните центрове и държавните психиатричните болници.

Местата за специализация се публикуват като обява на уебстраниците на болниците и задължително в интернет портал за местата за специализации на страниците на съответните Регионални Здравни Инспекции.

За гр. София можеш да разгледаш настоящите отворени места:

Ако установите, че дадена болница не обявява местата си (с изключение на тристранните договори) или че дадено място не фигурира в онлайн портала, молим да сигнализирате нас или Министерство на здравеопазването за нарушението на Наредба 1.

Място за специализация се печели след провеждане на конкурс, който зачита:

  1. Средният успех от следването и от държавните изпити;
  2. Оценките по учебните дисциплини, съответстващи, включващи или най-близки до специалността, за която се кандидатства;
  3. Резултатът от проверка на познанията на кандидата по специалността, за която кандидатства;
  4. Другите умения и компетенции, необходими за заемането на длъжността (социални, организационни, компютърни, езикови и др.).

За да кандидатствате за място за специализация трябва предварително да сте се регистрирали в районната колегия на Български лекарски съюз!

Придобиване на специалност

Специалност се придобива след успешно положен държавен изпит върху нея.

До държавен изпит се допускат специализанти успешно изпълнили съответния учебен план в съответния срок за специализацията. Специализантите могат да се явят на държавен изпит до 5 години след края на специализацията си.

Всяка година има две изпитни сесии – една през май и една през декември.