Мария е студент по медицина от V курс в Медицински Университет - София. Ето какво сподели тя за опита си с научната работа, за прекарания Еразъм+ в Япония и за бъдещите си планове:
Какво те мотивира да се занимаваш с наука?
Всичко се случи напълно спонтанно в далечния първи курс след първото ми посещение на ICMS, тогава като пасивен участник. Спомням си доста ясно някои впечатляващи представяния на студенти от устните сесии. Тогава за пръв път си казах: ”Искам и аз!” Година по-късно бях активен участник, а по някаква щастлива случайност, се оказах и на финал.
В последствие осъзнах, че научната работата е част от задължителната програма в повечето западни, а и източни медицински университети. В медицината конкуренцията е огромна, а научните среди са мястото, където всичко се поставя под въпрос. Каква по-добра възможност от тази да тестваш собствените си способности за аналитично и критично мислене и аргументация. Допълнителната работа по проект е един от най-сигурните начини да проучиш даден проблем задълбочено, а изводите, до които достигаш са предимство не само за теб в бъдещата ти практика, но и за широка аудитория от специалисти.
По какви научни проекти си работила?
Доста различни. Човек, който не ме познава, би сметнал, че нямам представа какви са конкретните ми интереси. Но едва в пети курс осъзнавам предимствата на това разнообразие, а именно една по-задълбочена база, върху която да надграждам и да правя асоциации. Един от най-съществените проекти, в които съм участвала е първият ми, още като второкурсник. Насочеността на проекта беше върху потенциални имунологични механизми, водещи до инфертилитет. Към мотивацията ми беше добавен и личният аспект на родителите ми като една от многото двойки, сблъскали се с борбата с безплодието. Последващите проекти, в които съм участвала са в сферата на инфекциозните болести сред детската популация, неврологията и невробиологията. За всичко това вина има отзивчивостта на учителите, с които съм имала възможност да работя. Поздрави на д-р Валери Велев и проф. Николай Лазаров.
Всяка година участваш в ICMS активно. Подготвила ли си проект за тази година?
Традицията трябва да бъде спазена! На този етап се състезавам с времето, а по щастлива случайност и срокът за резюметата беше удължен. Ако всичко мине гладко, това ще е първата ми възможност да комбинирам клиничната работа с научни заключения.
Как ще опишеш накратко опита си в Япония?
Да го опиша накратко е предизвикателство. Преди всичко беше вдъхновяващо, безкрайно продуктивно и несравнимо във всеки един аспект. Убедих се какво значи дисциплина, отдаденост и трудолюбивост. Година по-късно се старая тези качества да бъдат неизменна част от ежедневието ми. Видях красотата в хирургията, осъзнах, че за синхрона, сръчността и работата в екип, няма езикова бариера. Впечатли ме безусловното доверие на пациентите към действието на медицинските специалисти. Трябваше да отида до другия край на света, за да се науча да разчитам повече на собствената си преценка и да бъда по-дръзка в действията си. Затова сърдечно пожелавам на всички колеги да се възползват от всяка възможност, която им се предоставя.
Каква мечтаеш да бъдеш, когато завършиш?
Добър лекар преди всичко, всяващ доверие у пациентите си. Мечтая да се развивам в динамична специалност, подлагаща на тест както диагностичните размишления, така и физическата подготовка. Щастлива съм, че мога да се уча от най-добрите в областта! Поздрави и на тях, те знаят кои са!
