Доц. Александрина Воденичарова работи към Катедрата по здравна политика и мениджмънт и е началник на отдел студентско образование към Факултета по обществено здраве към МУ-София. Ето нейните думи за мястото на научната работа по време на студентството:
Защо избрахте да се занимавате с преподавателска дейност?
Първото си вдъхновение получих в семейството си. След това се доразви в училище и университетите, в които съм учила. Смятам че, споделянето на знания е умение, което ако нямаш вродено, то определено можеш да развиеш и усъвършенстваш. Предавайки знания и умения постигаш безсмъртие.
Какви са предизвикателствата пред студентите, които избират да се занимават с обществено здраве и здравен мениджмънт?
Общественото здраве е кауза. Основното предизвикателство пред студентите медици е да се опитат да схванат здравето не толкова и не само през призмата на здравните интереси на отделния пациент, а преди всичко през призмата на обществените интереси.
Според Вас трябва ли студентите да се занимават с научна работа?
Важно е студентите да се занимават с научна работа. Да, може би не всички ще имат такъв уклон, но тези, които имат е задължително да пробват. Аз винаги уведомявам студентите за предстоящи конгреси и конференции и ги насърчавам да участват, защото това би им дало един друг поглед върху специалността, която изучават и би ги обогатило и развило както професионално, така и личностно.
Какво бихте посъветвали студент, който има желание да се занимава с наука?
Всички сме чували народната мъдрост, че водата дълбае камъка не със сила, а с постоянство. Ръководейки се от нея, бих посъветвала студентите, които имат желание да се занимават с наука първо да имат много търпение, тъй като науката изисква години и второ, дори да имат неуспех да не се отказват, а да са упорити, постоянни и всеотдайни. Голямата всеотдайност към големите цели изгражда големи хора. Няма голяма и малка наука, има големи и малки хора в науката.
И да знаят, че успехът не е най- важното. Той е единственото!