Проф. Цветалина Танкова: Жалко е, когато това, което знаеш и можеш, запазиш само за себе си.

Проф. Цветалина Танкова e заместник декан по научната дейност към Медицински Факултет на МУ-София и е ръководител на Катедра по ендокринология към факултета. През 2017г. тя бе избрана за любим преподавател на МУ-София в областта на медико-клиничните науки.

Защо избрахте да се занимавате с ендокринология?

След завършване на Медицинска Академия в София имах желание да се занимавам с клинична работа и се насочих към ендокринологията, тъй като тази специалност е много интересна и в нея има много логика. Кандидатствах за редовна аспирантура (докторантура) на тема в областта на захарния диабет, и така тръгнах по пътя на eндокринологията, по който вървя повече от  30 години… Но и сега да трябва да избирам, отново  бих поела в тази посока. Аз се занимавам основно с диабетология, която бих казала, че е сериозно предизвикателство, тъй като е една от най-динамично развиващите се области на вътрешната медицина. В някои страни ендокринология и диабетология са две различни специалности, но в България специалността е една.

Какви са предизвикателствата пред ендокринологията днес и пред тези, които избират този път на развитие?

България е една от страните с най-голям брой ендокринолози на глава от населението в Европа, което считам за изключително постижение. Това дава възможност на нашите пациенти да имат достъп до специалисти. Големият интерес към ендокринологията се задържа през годините и все повече млади хора се насочват към тази специалност. Тази година в анкетата при дипломирането си, 5.8% от новозавършилите лекари са посочили, че искат да се занимават с ендокринология. За съжаление местата за специализация във водещите клиники са ограничени, и много лекари не могат да реализират мечтата си да станат ендокринолози. При нас в Катедрата по ендокринология за едно място за специализация се явяват по над 10 кандидати.

Ендокринологията е динамично развиваща се област на медицината, която налага непрекъснато четене и следене на постиженията и новостите в тази област. Откриват се нови фактори и механизми, които участват в развитието на ендокринните заболявания, въвеждат се нови терапевтични средства …. Ще дам пример с инсулиновото лечение. След откриването на инсулина и първата инжекция през 1922г., са разработени различни инсулинови препарати; в практиката навлязоха инсулиновите аналози; все по-широко приложение намират инсулиновите помпи; търсят се алтернативни пътища за въвеждане на инсулина, за да се избегнат инжекциите – перорален, инхалаторен; работи се интензивно върху  трансплантация на бета клетки на панкреаса. Системно провеждаме различни форми за обучение – конгреси, симпозиуми, работни срещи, обсъждане на клинични случаи. На много наши форуми каним експерти от световно ниво, които ни информират относно последните постижения на науката и практиката в областта на ендокринологията. Организираме и курсове за обучение на млади лекари по линия на международни организации. През 2017г. в курс на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD) в София участваха 200 млади лекари от 28 страни. Предстои курс на EASD и през м. април 2019г.

Защо избрахте да преподавате на студенти?

Всеки човек се стреми към развитие и усъвършенстване, към нови знания и умения. Жалко е, когато това, което знаеш и можеш, запазиш само за себе си. За мен най-важно е това, което знам, да успея да предам на моите сътрудници, колеги, студенти, специализанти. С удоволствие работя с млади хора, тъй като те ме зареждат с енергия и ентусиазъм. Искрено се радвам на постиженията на студентите и младите колеги и намирам начини да ги стимулирам и поощрявам. Винаги съм казвала, че общата подготовка по време на следването е от изключително голямо значение за последващото развитие на всеки лекар. Затова на преподаването на студентите  гледам като на голяма отговорност.

В какво се изразява работата на заместник декан по научна дейност?

Медицинският факултет е най-голямото структурно звено на Медицински университет – София, с 43 предклинични и клинични катедри. Научната дейност е наистина многостранна и включва научните проекти и програми, конкурсите за научни степени (доктор, доктор на науките) и за заемане на академични длъжности (асистент, главен асистент, доцент, професор), акредитирането на докторските програми, докторантурите, атестирането на академичния състав, анализ и отчет на научно-изследователската дейност на отделните първични звена на МФ. По много от тези дейности работят специално назначени комисии. С удоволствие работя с екипа от професионалисти в сектор „Наука“ на МФ.

Какво бихте посъветвали студент, който има желание да се занимава с научна работа?

Научно-изследователската дейност е неизменна част от работата на всеки преподавател. С увеличаването на познанията си човек се стреми да намери отговори на много въпроси и така създава хипотези, които може да докаже или отхвърли с разработването на конкретен научен проект или тема. Най-голямо значение има работата в екип. Включването на млади хора в научните проекти винаги е много полезно. Но трябва да има желание за това. Ето защо бих стимулирала да се занимават с научна работа тези студенти, които имат интерес към  научното търсене. Най-голямото удовлетворение идва, когато резултатите от научната дейност се представят на престижен научен форум и се публикуват в реферирано международно списание. Наукометричните показатели – публикациите в престижни издания, и особено в списания с импакт фактор, и цитиранията на научните трудове, са най-важният резултат, с който се отчита научната работа. От тези показатели зависи до голяма степен и рейтинга на съответния университет. Ето защо всеки учен трябва да се стреми да публикува в престижно издание и не трябва да се обезкуражава, когато има много критични бележки или когато върнат статията, като неподходяща за публикуване. Докторантурата е най-добрата форма за реализиране на млад лекар, който има желание да се занимава с научноизследователска дейност.