„В изключително кратки срокове светът беше изправен пред огромно предизвикателство, а именно – разпространението на вируса SARS-CoV-2. Това първият вирус в света ли е? Естествено, че не, и най-вероятно няма и да е последният.“ – споделя с нас Магистърът по хуманна медицина и право
адв. д-р Мария Петрова.
Медиатор към Министерството на правосъдието и експерт по здравеопазването в институцията на Омбудсмана на РБ, д-р Петрова отговори на ред въпроси, вълнуващи студентите по медицина.
адв. д-р Мария Петрова
/снимка от личен архив/
Какво е „извънредно положение“ и какви са основните принципи, които трябва да се спазват при налагането му?
„Само ако имаме ясна дефиниция и ясна представа за това какво може да се случва и не може да се случва по време на „извънредно положение“ можем да работим сигурно като медици, да гарантираме правата на пациентите и гражданските права на хората. Никъде в закона не е описано какво е точно „извънредно положение“, но то намира най-често своето място в конституцията.
Въпреки че по време на извънредно положение животът ни се обръща, а някои от правата ни се ограничават, не трябва да се забравят някои определени конструкции, правни норми и принципи, които трябва да бъдат съблюдавани. В извънредно положение по смисъла на конституцията могат да се ограничават права, но е изрично определено кои права НЕ могат да се ограничат. Правото на живота, неприкосновеността на личния живот, както и свободата на съвестта, мисълта и избора на вероизповедание са едни от тях.”
Как пандемията стана извънредно положение?
“Всички знаем – на 13 март, по предложение на Министерски съвет, беше обявено извънредното положение. “на мен ми прави впечатление, че извънредното положение се НАЛАГА във връзка с COVID-19, т.е. имаме една извънредна епидемиологична обстановка, която налага извънредна ситуация по смисъла на конституцията. Да, взето е решение да се въведе извънредна ситуация, и има права, които ще се нарушат, но има принципи, които трябва да се спазват. Тези принципи не трябва да се спазват само в условия на пандамия, а във всеки един момент. И пандемията и извънредната ситуация не са събития обаче, които да дават някакви ясни отговори какво трябва да се случи. Затова, когато взимаме решение, трябва да следваме тези принципи, ако го правим, то знаем, че действаме правилно.“
А те са:
- Да не се вреди
- Равнопоставеност
- Пропорционалност на взетите мерки
- Публичност и достоверност на информацията за мерките и грижите
- Възможност за защита на правата, вкл. съдебен контрол
Какво значи „Употреба на нерегистрирани или off-label лекарства?“
Терминът се използва за приложения, при които се използва лекарство, по начини, различни от посочените в кратката характеристика на лекарството.
Какви са правата и задълженията на медиците в условия на пандемия? Може ли лекар да откаже да работи с пациенти в условия на пандемия?
Въпреки че често хората мислят, че лекарите са длъжни да окажат медицинска помощ, „по конституция никой лекар не дължи здраве на своите пациенти, единственото право, което е написано в тази насока, е правото на здравно осигуряване. Лекарят може да откаже лечение и консултация, когато е убеден че между него и пациентът липсва необходимото доверие или липсват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения. Това не се отнася до задълженията му да окаже медицинска помощ при спешни случаи. Това, че сте лекар не значи, че сте поели двойно повече риск вие да се заразявате и че към вас не важат правилата за безопасност.“
Как лекарите „избират“ кой да живее?
За мен това беше много трудна тема, защото никой няма как да даде стойност на един живот спрямо друг. Държа да отбележа, че няма единен подход, т.е. няма правила, които да казва например между възрастен и млад, кого да се избере, но трябва да се изградят принципи за всяко едно лечебно заведение, съобразено пациентите и условията в заведението, така че да може да гарантираме сигурност на лекаря и на пациента и да не се поставяме в риск да сме под съдебна отговорност.
Какви са уроците, които трябва да научим за правата на лекарите и пациентите от пандемията?
Първият ни урок може би е, че науки като медицинската статистика, епидемиологията и хигиената, на които по мое време не се обръщаше чак такова внимание имат голямо значение. В последните два месеца, ако населението на страната ни е около 7 милиона се появиха точно толкова експерти по статистика, епидемиолози и т.н. друго нещо е, че има неща, които са по-силни от анти-ваксърите, защото в условията на тази пандемия техните прояви бяха доста ограничени. Друг важен урок, който може да си вземем е, че без данни няма анализ. А без анализ не е възможно да се установят и направят добри практики, а когато нямаме добри практики, нямаме медицина базирана на доказателствата, то ние нямаме сигурност.
Повече информация за адв. д-р Мария Петрова, както и контакти за връзка с нея, можете на намерите на нейния уебсайт.