Проф. Д-р Радка Аргирова, дмн е лекар-вирусолог с многогодшиен опит. В началото на пандемията COVID-19, проф. Аргирова е включена в състава на Медицинския Експертен Съвет по COVID-19 към Министерския Съвет. Като вирусолог към Съвета тя е автор на документа COVID-19 – АЛГОРИТЪМ ДИАГНОСТИКА, който се ползва от диагностичните лаборатории в страната и периодично се актуализира. Участва активно в работата на Съвета по COVID-19 в Аджибадем Сити Клиник Болница и ДКЦ Токуда.
Какъв е механизмът на действие на ваксината срещу COVID-19?
Механизмът на действие на всички профилактични ваксини е да осигурят вторичен, специфичен и придобит имунен отговор при среща с инфекциозния агент, срещу който са предназначени. Целта на класическата профилактична ваксинация се определя като ефективен имунен отговор чрез адекватни нива на специфични антитела и популация от дълго живеещи паметови клетки, готова да се разрастне при нова среща с антигена и така да осигури предпазване от инфекция. Всичко казано дотук важи напълно за всички типове ваксини срещу SARS-CoV-2 . Тъй като вирусът се разпространява по въздушно-капков път, ваксината не цели да ни предпази от заразяване (това е невъзможно), а от последващо заболяване. Това уточнение важи за всички ваксини, предназначени срещу вируси, разпространяващи се по въздушно-капков път.
Възможно ли е за по-малко от година да се произведе надеждна ваксина?
Преди ваксината срещу COVID-19, най-бързо произведената ваксина бе тази срещу паротит в 60-те години на миналия век, което отне 4 години. Ваксината на Pfizer–BioNTech стана първата тестирана и одобрена за имунизация в рамките на една година! Това се обяснява с години предварителни изследвания върху други коронавируси (MERS-CoV, SARS-CoV) и възможностите за ускорено производство, както и на невероятно огромното финансиране – над 10 милиарда долара – което позволи многобройните необходими изпитания да вървят паралелно (а не последователно, както при обикновеното производство на ваксини). Не бива да се подценяват и действията на регулаторните органи, които си свършиха работата много по-бързо от обикновено. Работата по тази ваксина във всички аспекти – научна платформа, производство, изпитания и регулации – ще окаже несъмнено влияние върху производството на бъдещи ваксини и изобщо биопродукти и лекарствени средства.
Съществуват различни видове ваксини. Каква е характеристиката на всяка една от ваксините?
Всяка ваксина задължително ще бъде представена с т.нар. Кратка характеристика на продукта, която трябва да се прочете внимателно, защото в нея са изложени противопоказания, странични явления, нежелани лекарствени реакции, начин на използване, ефективност и ефикасност.
BioNTech/Pfizer – синтетична mРНК, поставена в липидни наночастици. Тази mРНК кодира рецептор-свързващата част от S-протеина, отговаряща за навлизането на вируса в клетката, т.е за процеса на заразяване. Тази част е най-характерната и отличаваща именно SARS-CoV-2 от останалите коронавируси. Тя е стабилна и консервирана във всички изолати на SARS-CoV-2, затова е и надеждна по отношение на ефективност. Практически, синтезираната mРНК ще „произведе“ в организма ни антигена, а имунната ни система – ще осъществи защита срещу него чрез механизмите на клетъчния и хуморалния имунитет. По отношение на безопасност – липидните наночастици отдавна се използват в козметиката и медицината и са доказано безопасни. Въпреки това, вече има описани няколко случая на анафилактична реакция след ваксиниране, за това засега се обвинява PEG (полиетиленгликол) – вещество широко използвано в редица продукти за ежедневна употреба. Сред останалите странични явления са умора, болки по ставите и мускулите, локално зачервяване и др.п., които са бързопреходни и се явяват по-често след приемане на втората доза. Ваксината не се препоръчва на лица с алергии и тежки анафилактични реакции след ваксиниране с други ваксини.
Oxford University и Astra Zeneka – векторна ваксина, като векторът е аденовирус от шимпанзе, който експресира отново S-протеина на SARS-CoV-2. Различни аденовируси често се използват като вектори – специално тази фирма имат опит в развитието на подобна аденовирусна векторна ваксина срещу друг коронавирус – MERS-CoV . Тук антигенът е целият S-протеин, а не само част от него, както при BioNTech/Pfizer . И при този подход безопасността и ефективността на ваксината е до голяма степен гарантирана.
Американската ваксина на Moderna – mРНК , кодираща стабилизиран S-протеин на SARS-CoV-2 преди да участва в процеса на инфектиране на клетката. Тази mРНК е инкапсулирана в липидни наночастици (липозоми). Очакват се същите странични явления както при BioNTech.
Ваксината на Janssen е векторна , използваща аденовирус 26, експресиращ S1 частта от S-протеина (именно в тази част е рецептор-свързващият участък на вируса).
Руската ваксина на Институт Гамалея използва два рекомбинантни аденовируса – тип 26 и тип 5, като и двата експресират S-протеина на SARS-CoV2.
Китайската ваксина на Sinovac Research and Development Co LTD – е най-класическата ваксина на базата на инактивиран вирус .
По правило, всички ваксини трябва да бъдат безопасни за човешкото здраве, независимо от възрастта, ефективни срещу всички варианти на вируса, като предпазват организма от развитие на болест. Предпазване от заразяване при въздушно-капкова инфекция е трудно, но предпазване от развитие на заболяване/усложнения е напълно възможно – за справка – противогрипната ваксина. Получаването на ваксина срещу всички мутанти/варианти на вируса, и то по време на пандемия, може да стане само при използване на най-консервативната част/части от вирусния геном – и точно това се стараят да правят при описани ваксини
Колко време след ваксинацията се изгражда имунитет?
Не е указано, но обикновено 14-21 дни след втората доза вече трябва да са изградени антивирусни неутрализиращи антитела. Както при всяка ваксина, ваксинацията и с тази ваксина може да не защити всички ваксинирани. Възможно е лица да не са напълно защитени до 7-мия ден след втората доза от ваксината.
Колко дълготраен е имунитетът, който се изгражда?
Продължителността на защитата, предоставяна от ваксината, не е известна, тъй като тя все още се определя в текущи клинични проучвания.
Ако човек вече има антитела срещу COVID-19, възможно ли е при поставяне на ваксината да има реакция на организма срещу нея и увеличава ли се рискът от странични ефекти?
При наличие на естествено възникнали антитела може да се изчака (напр. 3-6 мес.) с ваксинирането. Не е вредно да се постави ваксината и при това положение. Няма никаква логика да има реакция на организма или увеличен риск от странични ефекти (имаме опит и знания от други ваксини).
След ваксинация може ли да се дарява реконвалесцентна плазма?
Не е указано специално в кратката характеристика на продукта. Няма обаче основания да не може да се дарява реконвалесцентна плазма при спазване на всички изисквания към плазмата.
Противопоказана ли е ваксината, ако скоро е поставена грипна ваксина или ваксина срещу хепатит Б в период от 1-3 месеца?
Не, не е противопоказана, тъй като нито една от посочените ваксини не е жива.
Показана ли е ваксината при хора с автоимунни заболявания, диабет, други хронични болести?
Ваксината е показана за хора с хронични заболявания, както и за болни от диабет Що се отнася до автоимунните заболявания, бих посъветвала да се изчака (например 3 мес.) с ваксинирането.
Ваксината може ли да потисне функциите на репродуктивната система и да понижи фертилитета?
Не са известни такива странични ефекти.
Показана ли е ваксината за употреба при бременни жени?
Има ограничен опит от употребата на ваксината при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с бременността, ембрионалното/феталното развитие, раждането или постнаталното развитие.
Какво е Вашето мнение относно ниския процент медицински специалисти, заявили, че искат да бъдат ваксинирани?
Считам, че просто не осъзнават важността и предизвикателството, че лично могат да участват в прекратяването на пандемията.
Вие лично ще се ваксинирате ли? Какви са Вашите доводи да го сторите?
Да, ще се ваксинирам непременно. Доводите ми са лични – работя на първа линия в болнично заведение с 4 COVID отделения. Освен това, дълбоко вярвам, че ваксината е единственият начин да се спре тази пандемия.
Въпросите са зададени от студенти различни курсове на обучение от МУ-София.
Важно е като бъдещи медици да бъдем информирани относно актуалните проблеми на обществото.
Още информация за COVID ваксините: